Вашата оценка
Абу Симбел
Абу Симбел, място на два храма, построени от египетския цар Рамзес II (управлявал 1279-13 г. пр. н. е.), днес разположено в Асуанската мухафаза (губернаторство), Южен Египет. В древността областта е била на южната граница на фараонски Египет, с лице към Нубия. Четирите колосални статуи на Рамзес пред главния храм са впечатляващи образци на древноегипетското изкуство. С помощта на сложен инженерен подвиг през 60-те години на ХХ век храмовете са спасени от покачващите се води на река Нил, причинени от изграждането на високия язовир в Асуан.
Издълбани в скала от пясъчник на западния бряг на Нил, храмове са били непознати за външния свят до повторното им откриване през 1813 г. от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхард. За първи път те са изследвани през 1817 г. от ранния египтолог Джовани Батиста Белцони. Седящите фигури на Рамзес с височина 66 фута (20 метра) са разположени на фона на вдлъбнатото лице на скалата, по две от двете страни на входа на главния храм. Около краката им са издълбани малки фигури, изобразяващи децата на Рамзес, неговата царица Нефертари и майка му Муттуй (Мут-туй, или царица Ти). Графити, изписани върху южната двойка от гръцки наемници, служили на Египет през VI в. пр. н. е., са предоставили важни доказателства за ранната история на гръцката азбука. Самият храм, посветен на боговете на слънцето Амон-Ре и Ре-Хорахте, се състои от три последователни зали, простиращи се на 185 фута (56 м) в скалата, украсени с още статуи на царя Озирид и с изрисувани сцени от предполагаемата му победа в битката при Кадеш. В два дни от годината (около 22 февруари и 22 октомври) първите лъчи на утринното слънце проникват по цялата дължина на храма и осветяват светилището в най-вътрешното му светилище. На север от главния храм се намира по-малък, посветен на Нефертари за поклонение на богинята Хатор и украсен с 35-футови (10,5-метрови) статуи на царя и царицата. В средата на XX в., когато язовирът, създаден при изграждането на близкия висок язовир в Асуан, заплашва да потопи Абу Симбел, ЮНЕСКО и египетското правителство спонсорират проект за спасяването на обекта. През 1959 г. ЮНЕСКО започва информационна кампания и кампания за набиране на средства. Между 1963 и 1968 г. работна ръка и международен екип от инженери и учени, подкрепени със средства от над 50 държави, разкопават върха на скалата и напълно разглобяват двата храма, като ги възстановяват на високо място, на повече от 60 метра над предишното им място. Общо са преместени около 16 000 блока. През 1979 г. Абу Симбел, Филе и други паметници в близост са обявени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Издълбани в скала от пясъчник на западния бряг на Нил, храмове са били непознати за външния свят до повторното им откриване през 1813 г. от швейцарския изследовател Йохан Лудвиг Буркхард. За първи път те са изследвани през 1817 г. от ранния египтолог Джовани Батиста Белцони. Седящите фигури на Рамзес с височина 66 фута (20 метра) са разположени на фона на вдлъбнатото лице на скалата, по две от двете страни на входа на главния храм. Около краката им са издълбани малки фигури, изобразяващи децата на Рамзес, неговата царица Нефертари и майка му Муттуй (Мут-туй, или царица Ти). Графити, изписани върху южната двойка от гръцки наемници, служили на Египет през VI в. пр. н. е., са предоставили важни доказателства за ранната история на гръцката азбука. Самият храм, посветен на боговете на слънцето Амон-Ре и Ре-Хорахте, се състои от три последователни зали, простиращи се на 185 фута (56 м) в скалата, украсени с още статуи на царя Озирид и с изрисувани сцени от предполагаемата му победа в битката при Кадеш. В два дни от годината (около 22 февруари и 22 октомври) първите лъчи на утринното слънце проникват по цялата дължина на храма и осветяват светилището в най-вътрешното му светилище. На север от главния храм се намира по-малък, посветен на Нефертари за поклонение на богинята Хатор и украсен с 35-футови (10,5-метрови) статуи на царя и царицата. В средата на XX в., когато язовирът, създаден при изграждането на близкия висок язовир в Асуан, заплашва да потопи Абу Симбел, ЮНЕСКО и египетското правителство спонсорират проект за спасяването на обекта. През 1959 г. ЮНЕСКО започва информационна кампания и кампания за набиране на средства. Между 1963 и 1968 г. работна ръка и международен екип от инженери и учени, подкрепени със средства от над 50 държави, разкопават върха на скалата и напълно разглобяват двата храма, като ги възстановяват на високо място, на повече от 60 метра над предишното им място. Общо са преместени около 16 000 блока. През 1979 г. Абу Симбел, Филе и други паметници в близост са обявени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Екскурзии и почивки до Абу Симбел
