Вашата оценка
Казабланка
Казабланка се намира в западната част на Мароко и е най-големият град в страната. Разположена е на брега на Атлантическия океан, представлява основен икономически център на арабската държава. Градът е известен с 2 имена - Дар ел-Бейда и Казабланка. Произходът на града не е известен. На днешното място през XII в. е имало амазигско (берберско) село, наречено Анфа; то се превръща в пиратска база за преследване на християнски кораби и е разрушено от португалците през 1468 г. Португалците се завръщат в района през 1515 г. и построяват нов град, наречен Casa Blanca ("Бялата къща"). Той е изоставен през 1755 г. след опустошително земетресение, но султанът на ʿАлауи Sīdī Muhammad ibn ʿAbd Allāh възстановява града в края на XVIII в. В него започват да се заселват испански търговци, които го кръщават Казабланка, и други европейски търговци. След време французите надделяват над другите европейски заселници и името Maison Blanche (означаващо също "Бялата къща") става толкова разпространено, колкото и Casablanca.
През 1907 г. градът е окупиран от французите, а по време на френския протекторат (1912-56 г.) Казабланка става главното пристанище на Мароко. Оттогава растежът и развитието на града са непрекъснати и бързи. По време на Втората световна война (1939-45 г.) през 1943 г. в града се провежда британско-американска конференция на високо равнище. През 1961 г. на конференция в Казабланка, председателствана от краля на Мароко Мухаммад V, е основана Казабланската група на африканските държави.
Изграденото пристанище Казабланка е защитено от морето с вълнолом и обслужва по-голямата част от външната търговия на Мароко. То е и пристанище за европейски кораби; булевард Хансали, който води до пристанището, е осеян с магазини за туристи. Във вътрешността на пристанището се намира старият град, или медината, първоначалният арабски град. Той все още е ограден отчасти с оригиналните си крепостни стени и представлява лабиринт от тесни улички и избелели тухлени или каменни къщи. В полукръг извън стените на медината се намира градът, построен от французите. Авенютата, лъкатушещи от площад Мухаммад V, се пресичат от околовръстни пътища, които достигат до брега от двете страни на пристанището. Площад Мухаммад V, близо до портата на старата медина, и площадът на Обединените нации са бизнес и административните центрове на града, където са разположени банки, хотели и големи модерни магазини. Далеч на юг, с изглед към градините на Парка на Арабската лига, се намира бялата катедрала Сакре Кьор. На запад от парка и в посока към брега се намират градините и вилите на жилищни квартали като Анфа. Голям брой бедняци живеят в бедняшки квартали (бидонвили) в покрайнините на града. Те се състоят предимно от полуразрушени постройки, изградени от блокове и ламарина, като в много от тях липсва елементарна течаща вода и канализация; в много от тях обаче има сателитни чинии. Мароканското правителство провежда политика за подобряване на инфраструктурата и за подобряване на условията за живот в тези бедняшки квартали.
През 1907 г. градът е окупиран от французите, а по време на френския протекторат (1912-56 г.) Казабланка става главното пристанище на Мароко. Оттогава растежът и развитието на града са непрекъснати и бързи. По време на Втората световна война (1939-45 г.) през 1943 г. в града се провежда британско-американска конференция на високо равнище. През 1961 г. на конференция в Казабланка, председателствана от краля на Мароко Мухаммад V, е основана Казабланската група на африканските държави.
Изграденото пристанище Казабланка е защитено от морето с вълнолом и обслужва по-голямата част от външната търговия на Мароко. То е и пристанище за европейски кораби; булевард Хансали, който води до пристанището, е осеян с магазини за туристи. Във вътрешността на пристанището се намира старият град, или медината, първоначалният арабски град. Той все още е ограден отчасти с оригиналните си крепостни стени и представлява лабиринт от тесни улички и избелели тухлени или каменни къщи. В полукръг извън стените на медината се намира градът, построен от французите. Авенютата, лъкатушещи от площад Мухаммад V, се пресичат от околовръстни пътища, които достигат до брега от двете страни на пристанището. Площад Мухаммад V, близо до портата на старата медина, и площадът на Обединените нации са бизнес и административните центрове на града, където са разположени банки, хотели и големи модерни магазини. Далеч на юг, с изглед към градините на Парка на Арабската лига, се намира бялата катедрала Сакре Кьор. На запад от парка и в посока към брега се намират градините и вилите на жилищни квартали като Анфа. Голям брой бедняци живеят в бедняшки квартали (бидонвили) в покрайнините на града. Те се състоят предимно от полуразрушени постройки, изградени от блокове и ламарина, като в много от тях липсва елементарна течаща вода и канализация; в много от тях обаче има сателитни чинии. Мароканското правителство провежда политика за подобряване на инфраструктурата и за подобряване на условията за живот в тези бедняшки квартали.