(пренасочване от
Хърватска)
Хърватия (също и Хърватска, рядко Хърватско, на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море.
География
-
Основна статия: География на Хърватия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Хърватия се намира в Южна Европа.
В Хърватия има:
Климатът във вътрешността на Хърватия е умерено-континентален, в планинската част на Хърватия – предпланински и планински, по адриатическото крайбрежие – средиземноморски (с малко по-студени зими и по-топли лета).
Със средно 2 600 часа слънчево греене годишно, адриатическото крайбрежие е едно от най-слънчевите по Средиземноморието, а температурата на морската вода през лятото е от 25?C до 27?C.
Морска площ: 33 200 км?
Обща земна и морска площ: 89 810 км?
Дължина на брега: 5 835 км
Дължина на брега на континенталната част: 1 777 км
Дължина на брега на островите: 4 058 км
Брой на островите: 1 185 (66 населени)
По-важните градове в Хърватия са: Загреб (столица), Сплит, Дубровник, Риека, Осиек, Задар, Карловац, Книн, Шибеник, Славонски брод и др.
Вижте също: Списък на градовете в Хърватия)
История
-
Хърватите са славянски народ, който се заселва по днешните хърватски земи през 7 век. След период на управление на хърватските князе и крале, през 1102 година хърватите подписват съглашение с унгарския крал и той поема управлението на Хърватия. В средата на 15 век Унгарското кралство търпи тежки удари от разширяващата се Османска империя, поради което Хърватският събор поканва Хабсбургите да поемат управлението на Хърватия. След редица войни, през 18 век голяма част от хърватските земи са освободени от турска власт, но Хърватия става административно зависима от Унгария. След продължително владение на хърватското адриатическо крайбрежие от Венеция, през 1813 г. то става австрийска провинция.
В края на 1918 година, след Първата световна война и разпадането на Австро-Унгария, Хърватия влиза в Кралството на сърби, хървати и словенци (СХС). Истрия, Риека и Задар попадат под италианска власт. Кралството на СХС през 1929 г. е преименувано в Кралство Югославия. Хърватия става бановина през 1939 г. По време на Втората световна война е основана Независима хърватска държава (1941–1945).След войната Хърватия става част от новата, социалистическа Югославия.
През 1991 г., една година след първите демократични избори, Хърватия обявява независимост. През същата година започва война с военните части на остатъчна Югославия, която завършва през 1995 година.
През 1992 г. Хърватия е приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации.
Политика
-
Основна статия: Политика на Хърватия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
След приемане на новата конституция, Хърватия е парламентарна демокрация.
Държавен глава на Хърватия е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, президентът предлага министър председателя, който се назначава от Хърватския събор.
Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Хърватският събор провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.
На чело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление. Правителството, като изпълнителна власт, предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.
Хърватия има триинстанционна съдебна система: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища. Конституционният съд е компетентен по въпроси, свързани с конституцията.
Жупании
-
Хърватия е разделена на 20 жупании и един град*:
Вижте също: Списък на градовете в Хърватия
Икономика
-
Основна статия: Икономика на Хърватия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Икономиката е основана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица (14,4% през 2004) и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към ЕС. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.
Население
-
Основна статия: Население на Хърватия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Основната част от населението на Хърватия представляват хърватите. Най-големите малцинства са: сърбите, бошняците, унгарците. Демографският преход е завършен: естественият прираст се измерва в промили. Очакваната продължителност на живота и грамотността са високи.
Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.
Официален език е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.
Култура
-
Основна статия: Култура на Хърватия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. В Хърватия има шест паметника на световното наследство и осем национални парка.
В Хърватия са родени множество световно известни творци на изкуството и учени, като напр. скулпторът Иван Мещрович, физиците Руджер Бошкович и Никола Тесла и много други. Хърватия се слави и със своите изобретатели, сред които са: Едуард Славолюб Пенкала (автоматична писалка) и Фауст Вранчич (парашут).
Други
Външни препратки
::
екскурзия в Хърватска ::
почивка в Хърватска
Хърватска
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
