Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия - http://bg.wikipedia.org/

Испания
(знаме) (герб)
Национален девиз: Plus Ultra (По-нататък)
Официален език	испански
Столица	Мадрид 40°26? с.ш. 3°41? з.д.
Най-голям град	Мадрид
крал	Хуан Карлос I
министър-председател	Хосе Луис Родригес Сапатеро
Площ - oбщо	на 50-то място 504 782 км2
Население - oбщо (2007) - гъстота	на 28-мо място 45 200 737 90,0 д/км2
БВП - общо (2007) - на човек	на 8-мо място 1,439 трлн. $ 31 471 $
Валута	евро (1) (EUR)
Часова зона - Лятно часово време	CET (UTC+1)(2) - CEST (UTC+2)(2)
Независимост -година	Обединение на Кастилия и Арагон 1479
Национален химн	Кралският марш
Интернет домейн	.es
Телефонен код	+34
(1): Преди 1999 г.: Испанска песета (2): На Канарските острови се използва GMT (UTC) през зимата и WET (UTC+1) през лятото

Испания (на испански Espa?a), или Кралство Испания (Reino de Espa?a) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани островчета от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, като например Чафаринските острови, „скалите“ (испански: „pe?ones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан.

Според испанската конституция от 1978 г. Испания е парламентарна конституционна монархия. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. прави икономиката на страната 10-та в света през 2002. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването, инфраструктурата и грижите за здравето са на много високо равнище. Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна, с по-високи темпове на растеж от повечето европейски държави. БВП на човек на населението е над средното за ЕС и през 2007 задмина този на Италия.¹

История

Основна статия: История на Испания

Праистория и Иберия

Според археологическите проучвания, проведени в Атапуерка, северна Испания, територията на страната е населявана от хуманоиди от повече от 1 милион години.² Първите съвременни хора, кроманьонците, започнали да пристигат от север през Пиренеите преди около 35,000 години. За тяхната култура говорят множевство пещерни рисунки в северна Испания по сконовете на Кантабрийските планини, като по-известни са тези в Алтамира, Ел Кастило, Пиндал и други. През неолита и бронзовата ера са съществували добре организирани селища в югоизточните части на страната, включително най-голямото селище в Европа от този период, Лос Миралес близо до Алмерия.

Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите, като първите населявали югоизточните райони покрай Средиземно море, а вторите - атлантическия бряг на север и северозапад. В централните части, където е имало интензивни контакти между тях, се образува специфична група, наречена келтибери. Освен това, баски племена населявали западните Пиренеи. Преди около 200 години на територията на днешна Андалусия съществува древна цивилизация, наречна на името на главния си град, Тартес, която поддържала интензивни търговски връзки с финикийците и древните гърци. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е - 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.

Римска Испания

Римският театър в Мерида.

В резултат от Втората пуническа война (218 пр.н.е. - 201 пр.н.е.), Римската империя завладява картагенските земи в Испания. Римляните установяват контрол над почти цялата част от страната за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закои, пътища.³ Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската арисокрация.

Римляните разширяват и благоустройват съществуващи градове, като Тарагона (Tarraco) и основават нови включително Сарагоса (Caesaraugusta), Мерида (Augusta Emerita), Валенсия (Valentia), Леон (Legio Septima), Бадахос (Pax Augusta) и други. Икономиката са разраства, като Иберия е сред най-важните доставчици на суровини и селскостопански продукти в империята. Страната е житницата на Римската империя, заедно с Египет и изнася злато, мед, вълна, зехтин, вино. Императорите Траян, Теодосий I и философът Сенека са родени в Иберия. Християнството е въведено в страната през 1 век след Христа.

По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Вестготи, свеби, вандали и алани пристигат в Испания, като пресичат Пиренеите. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат католицизма и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова, след като завладява земи от свебите на северозапад и византийските територии на югозапад.

Мюсюлманска Испания

Между 711-718 почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, извести също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.

Вътрешността на голямата джамия в Кордоба, която сега е катедрала.

В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия.⁴⁵⁶ Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през 10 - 11 век.

Самото ислямско общество имало вътрешни търкания. Имало сблъсък на интересни между берберите от северна Африка, които съставлявали по-голямата част от армията и управляващите араби от Близкия изток. През 10 век, емирът на Кордоба, който е потомък на династията на Омаядите се провъзгласява за халиф. С течение на времето, големи колонии от маври се установили най-вече в плодородната долина на Гуадалкивир, крайбрежието на Валенсия и планинските райони около Гранада.

През 10 век, Кордоба, столицата на халифата, става най-големия и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринесли с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски филисофи от Ал-Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчатава по уникален начин с тази на мюсюлманита и евреите, което спомага за развет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури построяват обширна мража от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство.

Към 11 халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, наречени тайфас (на испански taifas), което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции. Пристигането на нови ислямски вълни от Северна Африка, като Алморавидите и Алмохадите временно спира християнското настъпление и въвежда по-консервативна и по-малко търпима форма на исляма. Въпреки че постигат някои успехи, те се оказват неспособни да се справят с нарастващата военна мощ на християнските кралства.

Реконкиста

Католическите монарси Фернандо ІІ от Арагон и Исабела І от Кастилия.

Терминът „реконкиста“ (reconquista, отвоюване) обозначава седемвековният период на отвоюване на полуострова от християнските кралства. Смята се, че Реконкистата започва с успешната битка при Ковадонга през 722, когато кралят на Астурия Рамиро побеждава мюсюлманите. През 732 ислямските армии са разбити от краля на франките Карл Мартел в битка при Поатие, което ги принуждава да се изтеглят на юг и да осигурят стабилна граница по реките Ебро и Дуеро. През 739 те са прогонени от Галисия, която впоследствие се превръща в третия по важност поклоннически център в християнския свят с катедралата в Сантяго де Компостела. Няколко години по-късно франките успяват да завладеят най-североизточните части на Испания, като създават Испанската марка, от която включва части от Навара, Арагон и Каталония.⁷ По-късно от тези територии се обособили няколко държави.

Първото испанско кралство е Астурия, обособило се след битката при Ковадонга. През 910 столицата на кралството е праместена от Овиедо в Леон и то става известно като Кралство Леон. През 11 век Кралство Кастилия, дотогава погранично графство се откъсва от Леон, а от 13 век двете държави се обединяват. Малко по на изток през 824 се създава кралство Навара, а в североизточните райони се образува Кралство Арагон след обединението между едноименното кралство и графство Барселона. През 1139 от Леон се откъсва Португалия. В началото на 11 век, кралят на Навара Санчо Гарсия успява да завладее Кастилия, няколко графства в Пиренеите и да направи кралят на Леон свой васал, но след смъртта му през 1035, страната е разделена между синовете му.

Карта, показваща разширението на испанските кралства при Реконкистата.

Разпадането на Ал-Андалус улеснило разширяването на християнските кралства. През 1085 кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрия завладява Толедо, с което цялата северна част на полуострова е освободена. През 12 век Алморавидите успяват да нанесат няколко поражения на испанците, но не успяват да спрат тяхното насъпление. През 1212 в решителната битка при Лас Навас де Толоса обединените армии на Кастилия, Арагон и Навара разбиват Алмохадите. Няколко десетилетия по-късно са отвоювани големите градове по долината на Гуадалкивир. През 1236 пада Кордоба, а през 1248 е завладяна и Севиля. Мюсюлманите успяват да задържат само емирство Гранада, което просъюествува още над 200 години като васално княжество на Кастилия.⁸ Нови нашествия от Северна Африка през 13 век не успяват да възстановят мюсюлманското владичество. По същото време, Арагон успява да се разшири в западното средиземноморие - завладени са Балеарските острови и Сицилия.⁹

През 1469 короните на Кастилия и Арагон са обединени с женитбата на Фернандо ІІ, престолонаследник на Арагон и Исабела, принцеса на Кастилия, с което се поставя началото на обединена Испания. През 1478 е завършено завладяването на Канарските острови, а през 1492 е превзета и Гранада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, което приключва 781-годишното ислямско присъствие в Испания.¹⁰ През същата 1492 година испанската експедиция, водена от Христофор Колумб и спонсорирана от кралица Исабела, открива Новия свят.

Фернандо и Исабела били представители на Ренесанса, от така наречените „нови монарси“. Те централизирали държавната власт в ръцете на владетеля за сметка на аристокрацията. С техните широкомащабни политически, юридически, религиозни и военни реформи, Испания се превръща в първата световна сила.

Испания като световна сила

Обединението на Кастилия и Арагон и последвалото присъединяване на Навара през 1512 поставят основите на съвременна Испания и Испанската империя. През 16 и 17 век Испания е най-мощната страна в Европа и света. Страната достига върха на своята сила при кралете Карлос І (1516-1556) и Фелипе ІІ (1556-1598). През 1571 флотите на Испания и Венеция унищожават османския флот в битката при Лепанто, а през 1586 при Азорските острови е разбита обединената флота на Франция, Англия и Португалия. В няколко последователни войни през 16 век Франция е разгромена, а през 1580 е завладяна и Португалия. През 1588 Испанската Армада отплава към Англия, но е силно повредена от буря, а след няколко малки сражения с англичаните, в които не губи нито един кораб, се оттегля на север, където много кораби потъват при друга буря. Англичаните предприемат няколко атаки към испанските владения, които са разбити. Войната с Англия продължава до 1605 и приключва с изгоден за Испания договор.

Дворецът Ескориал, построен от Фелипе ІІ близо до Мадрид.

В началото на 16 век испанските конкистадори завладяват огромни територии в Америка. През 1521 Ернандо Кортес унищожава империята на ацтеките, а през 1538 друг испанец, Франсиско Писаро завладява империята на инките. През 1519-1522, експедицията водена от Фернандо Магелан прави първото околосветско пътешествие, с което кръглата форма на Земята е окончателно доказана. Испанските колонии се простират в Централна и Южна Америка, Мексико, южните и западните части от САЩ, Филипините, Гуам, а от 1580 и португалските колонии в Бразилия, африканското крайбрежие, части от Индия, Макао и други. Испания става известна като империята, където слънцето никога не залязва. Освен ценни метали, скъпоценности и нови култури, испанските изследователи донасят в Европа знания, които променят представите за света.¹¹

По това време испанската култура е в период на разцвет, познат като Златния век (Siglo de oro). В Испания творят световно известни художници, писсатели, архитекти; появява се интелектуално течение, познато като Школата от Саламанка.

Крал Карлос І след победата над протестантите при Мюлберг през 1540, Тициан.

Към средата на 16 век започва да се чувства криза, която постепенно обхваща цялата империя. Испанските Хабсбурги замесват страната в многобройни религиозни и политически конфликти, които постепенно изтощават ресусрсите на Испания. През Тридесетгодишната война (1618-1648), Испания застава на страната на Католическата лига и въпреки че успява да затвърди и разшири католицизма в Германия, страната претърпята първото си поражение от векове - през 1643 испанската армия е победена от французите в битката при Рокроа. През 1640 избухват въстания в Португалия и Каталония, като първата успява да се откъсне от властта на испанския крал. Войната с Франция продължава до 1656 и приключва с Пиренейския мир. До края на века, страната е често във война с французи, англичани, холандци, португалци и османци и въпреки няколко малки териториални загуби, успява да съхрани империята си почти непокътната.

През 1700 умира последният испански Хабсбург, Карлос ІІ и спорът са испанския трон прераства във Войната за испанското наследство (1701-1714). Войната струва на страната всичките й европейски владения и е сериозен удар върху позициите на Испания като европейска сила. По време на войната, на трона стъпва нова династия, Бурбоните. През 18 век, страната постепенно се възстановява и империята просперира. Новата Бурбонска монархия модернизира администрацията и икономиката по френски модел. Започват да проникват идеи от Просвещението, а към края на века търговията отбелязва силен подем. Страната се възстанонява и във военно отношение - още при Фелипе V (1700-1741), Испания си възвръща Сицилия и Южна Италия, а по-късно сериозно допринася за победата над Англия в Американската война за независимост, което подобрява международното й положение.

Деветнадесети век

Неуспешната обсада на Сарагоса от французите през 1808. На следващата година превъзхождащи вражески войски превземат града след смъртта целия гарнизон от 22,000 и населението от 32,000 човека. Сарагоса става символ на героизма на борбата на испанския народ срещу французите.

През 1793 Испания обявява война на революционна Франция, където Бурбонския крал Луи XVI е свален и екзекутиран. Войната поляризира испанското общество, тъй като народът мрази и презира франкофонския елит. Испанските армии са победени на бойното поле и през 1795 страната е принудена да сключи мир с Франция, а на следващата година обявава война на Англия и Португалия. Окаяното икономичесско положение и други фактори водят до абдикацията на Карлос IV в полза на Наполеоновия брат Жозеф Бонапарт.

Новият чуждестранен монарх е посрещнат с възмущание. На 2 май 1808 в Мадрид избухва народно въстание срещу френските окупатори, което прераства в Испанската война за независимост. Във всички провинции се създават регионални армии от доброволци и бивши офицери и войници от армията. Те успяват да нанесат няколко пораженения на французите, но след личната намеса на Наполеон са победени поради липсата на координация и снаряжение. Това довежда до изпращането на английски експедиционен корпус под ръководството на херцог Уелингтън, който с помощта на испанците окончателно изтласква французите от полуострова през 1814. През 1809 на събранието на Кортесите (Парламента) в Кадис е приета една от първите в света либерални конституции.

Френското нашествие съсипва икономиката и разделя испанското общество, което довежда по продължила повече от век политическа нестабилност. Националноосвободителните движения в Латинска Америка се възползват от инвазията и след 25 годишна война откъсват почти всички американски колонии на Короната, с изключение на Куба и Пуерто Рико. През 19 век се водят няколко последователни граждански войни, които влошават още повече ситуацията в страната. През 1898 САЩ се възползват от окаяно положение на Испания и след кратка война заграбват Куба, Пуерто Рико, Филипините и Гуам.

Съвременна история

Двадесети век не носи мир на Испания - страната участва в коллонизацията на Африка и завладява Испанско Мароко, Западна Сахара и Екваториална Гвинея. Тежките загуби във войната в Риф срещу берберите подкопават монархията. Установен е авторитарен режим под ръководството на генерал Примо де Ривера (1923-1931), който завършва със създаването на Втората испанска република. Новото правителство предлага автономия на Галиция, Баския и Каталония и избирателни права на жените.

След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война, Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на Франко с Хитлер и Мусолини. Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц Хуан Карлос І става крал. След приемането на новата испанска конституция през 1978, Испания става демократична държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986 страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на икономиката.

От близо 50 години правителството на Испания се бори с баската терористична организация ЕТА, която иска да откъсне Баския от кралството.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Испания

Испания е парламентарна монархия, начело с наследствен монарх (Хуан Карлос I - от 22 ноември 1975 г.) и двукамарен парламент (Cortes Generales). Законодателна власт - Генерални кортеси (парламент), състоящ се от две палати - сенат (Горна палата - 256 души) и Конгрес на депутатите (350 души), избрани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство начело с председател. Местни органи на властта (17 автономни области) имат свои парламенти и правителства, с широки пълномощия.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Испания

Карта на автономните региони в Испания.

Политически Испания е разделена на 17 автономни области - на север - Галисия, Астурия, Кантабрия, Паис Баско, Ла Риоха и Навара; на изток - Арагон, Каталония, Валенсия и Балеарски острови; в централната част - Кастилия и Леон, Мадрид, Кастилия-Ла Манча и Естремадура; на юг - Андалусия, Мурсия и Канарски острови. Освен това съществуват два автономни града по африканското крайбрежие, Сеута и Мелиля. Сегашните автономни области са образувани през 1983. По територия най-големият регион е Кастилия и Леон, а най-малкият - Балеарските острови. С най-много население е Андалусия, а с най-малко е Ла Риоха.

Административно, страната е разделена на и на 50 провинции. Седем автономни региона се състоят от по една провинция - Астурия, Кантабрия, Навара, Ла Риоха, Мадрид, Мурсия и Балеарските острови.

Най-ниската административна единица в Испания е общината (municipio), като техният брой е 8,111. Исторически, някои региони са разделени на комарки (comarcas), които представляват нещо като графства.

География

Основна статия: География на Испания

С площ от 504,782 км², Испания е 51-вата по големина държава в света и втора в Европейския съюз след Франция.

Долината Ордеса в Пиринеите.

Типичен пейзаж от централна Испания, регион Кастилия и Леон.

Национален парк на остров Ла Палма, Канарски острови.

Разположена върху по-голямата част от Пиренейския полуостров, на запад Испания граничи с Португалия, на юг с Мароко чрез градовете Сеута и Мелиля. На севроизток граничи по Пиренеите с Франция и малкото княжество Андора. Освен това, Испания включва Балеарските острови в Средиземно море и Канарските острови в Атлантическия океан, както и множество ненаселени островчета в Средиземно море, включително Чафаринските острови, остров Перехил, „скалите“ (pe?ones) Велес и Алхусемас срещу Мароканското крайбрежие; малкият остров Алборан и Питиуските острови. На севроизток, в Пиренеите, е разположен малкият анклав Ливия, обграден от френска територия.

Вътрешността на Испания се доминира от голямото плато Месета, което заема близо 60% от цялата територия на страната. От север на Месетата се издигат Кантабрийските планини, на изток са разположени Пиренеите, Иберийските планини, Каталонските планини, на юг - Андалуските планини и Сиера Невада с най-високия връх в континентална Испания, Муласен - 3478 m. Месетата е разделена на две почти равни части от средновисоките планини Кордилера Сентрал, които се простират от запад при португалската граница до Иберийските планини на изток.

Петте най-дълги реки в Испания са Тахо, Дуеро, Гуадиана, Гуадалкивир и Ебро, като всички те без Ебро текат от изток на запад и се вливат в Атлантическия океан. Останалите реки са по-къси и със сезонно пълноводие. По-значителни сред тях са Сегура и Хукар. В испанските Пиренеи има близо 1,000 ледникови езера, а по средиземноморското крайбрежие има голям брой лагуни и лимани, като най-обширната от тях е Мар Менор (Mar Menor, Малко море) близо до град Картахена. Из цялата страна са създадени хиляди язовири като част от широкомащабна правителствена програма.

Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Флората на Испания включва повече от 8,000 вида висши растения, много от които са ендемити. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.

Климатът в северна Испания е умерен морски,с влияние на Атлантическия океан.Характерно за този климат е влажното време през цялата година.В централна Испания климатът е субтропичен,а в южните части е субтропичен средиземноморски,отличаващ се с влажната мека зима и сухото и горещо лято.По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински.

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Испания
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Според Световната банка, икономиката на Испания е девета по големина в света и пета в Европа. За 2007 БВП на човек от населението е $ 33,700 с което Испания задминава някои страни от Г-7, като Италия и се нарежда непосредствено след Япония и Франция (чиито БВП е $ 33,800). Растежът на испанската икономика за 2007 е 3,7% като по този показател изпреварва всички членове на Г-7 и другите големи европейски икономики за трета поредна година.

Лозя в Ла Риоха. Регионът е прочут с висококачествените си червени вина.

Правителството на Хосе Мария Аснар успешно въвежда еврото през 1999 и успява да се справи с безработицата, която сега е 7,6% и е сред най-ниските в Европа (през 90-те години безработицата достига 20%). Главната слаба страна на икономиката е сравнитело високата инфлация¹², но въпреки това испанската икономика се очаква да нараства с по-бързи темпове от средните за ЕС, благодарение на индустрията и увеличаващата се търговия с Латинска Америка и Азия.

Един от бизнес районите в Мадрид.

Икономиката на Испания успява да избезне нулевия растеж за разлика от повечето други големи европейски страни.¹³ Между 2000 и 2005 Испания създава половината нови работни места в целия Европейски съюз.¹⁴ Тя продължава да има една от най-динамичните икономики в ЕС и привлича много чужди инвестиции.¹⁵ Според някои изследвания се очаква страната да задмине Германия по БВП на човек от неселнието през 2011.

Съвременна Испания е високо развита индустриално-аграрна страна. По обем на промишлено производство е на пето място в Европа и на осмо място в света. Най-силно развити промишлени отрасли са машиностроене, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене, автостроене, електротехническа, химическа, текстилна промишленост. Страната е богата на полезни изкопаеми. Испания е голям производител на вино (3-то място в Европа), ориз (най-високи добиви в света), бадеми, тютюн, маслини (на първо място в света по производство на висококачествен зехтин). Най-големите автомобилостроителни заводи се намират в Марторел (близо до Барселона), Виго, Сарагоса, Валенсия, Мадрид, Памплона, Барселона, Валядолид, Паленсия. Самолети се произвеждат в Севиля (два завода), Хетафе (близо до Мадрид) и Кадис, а хеликоптери - в новия завод в Албасете. Най-големите центрове на локомотиво- и вагоностроенето са Лас Матас (до Мадрид), Сан Андрео Комтал (до Барселона), Беасаин и Ирун (в Баския), Сарагоса, Валенсия и други. Там се произвеждат едни от най-бързите влакове в света.

Завод за производство на електроуреди в Мондрагон, северна Испания.

Важен дял в икономиката на страната има международният туризъм. Годишно Испания се посещава от около 60 млн. туристи (95% от тях са от западноевропейските страни). Страната притежава най-голямата в Европа материално-техническа база за обслужване на многобройните посетители. Голяма част от населението е ангажирано в сферата на туристическото обслужване, а приходите от туризма се равняват на 40 млрд. евро.¹⁶

Строителството отбелязва силно развитие в последното деситилетие. Средно на всеки испанец се пада по 45 m? обща площ на жилище (2005 г). За сравнение: В Узбекистан на всеки жител се пада средно 14 m?,в Русия - 20,5 m?, в България и Унгария - по 30 m?, в Ирландия - по 33 m?, в Португалия - по 36 m?, във Франция - 37 m?, в Германия - 44 m?, в Дания - 52 m?, в Люксембург - 53 m?, в Швеция и Белгия - по 55 m?. Делът на собственици на жилищата възлиза на 87 % от населението. По този показател Испания заема 1-то място в Евросъюза.

Транспорт

През по-голямата част от 20 век, транспортната инфраструктура на Испания значително изостава от тази в Западна Европа, но от 70-те години насам, тя е силно разширена и модернизирана и сега Иснания разполага с една от най-големите и качествени транспортни системи в Европа.

Дължината на асфалтираните шосета е над 650,000 километра, а на автомагистралите - над 12,000 км, по което отстъпва само на Германия. Автомагистралната мрежа продължава да се разширява с бързи темпове. За периода 2000-2010 ще бъдат инвестирани над 40 млрд. евро в железопътната мрежа на страната. Построени са няколко високоскоростни отсечки, като Мадрид-Севиля с отклонение до Малага; Мадрид-Сарагоса-Барселона