Вижте пояснителната страница за други значения на България.
Република България е държава в Югоизточна Европа, член на Европейския съюз и на НАТО. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров и заема 22% от площта му. Граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, със Сърбия и Република Македония на запад, и с Румъния на север, разделена от река Дунав. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни и 378 км — морски. Официалното име на държавата според конституцията и? от 1991 г. е Република България.
Националният и? празник е 3 март (Ден на освобождението от османско робство). Официални държавни празници са още 6 септември - денят на Съединението, 22 септември - денят на Независимостта и 24 май - Денят на българската просвета, култура и на славянската писменост.
България има своя база на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Пътната мрежа на България има дължина 36 720 км, а железопътната — 4 300 км.
История
-
Велика България
-
Велика България (? ?????? ?????? ?????????), е основана от Хан Кубрат на територията, простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите, като военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена след разпадането на съществуващата дотогава аваро-българска федерация през 632 г. Въпреки многобройните атаки на хазарите, хан Аспарух успява да ги победи в началото на 670 г. По-късно през 680 г. той завлядява Мизия и Добруджа и дава началото на Първата българска държава.
Първа българска държава
-
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл.
През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава.
Плиска - столица на Първата българска държава
Аспарух определя Плиска за столица. По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и кан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и се разширява до Средния Дунав или до р. Тиса, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива велика култура, въвежда се азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Цар Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I (893-927), който създава Българската патриаршия, България се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. При цар Петър І и цар Борис ІІ България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
Византийско владичество
-
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040-1041). Следващият опит е на Петър III.
Втора българска държава
-
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен ІІ, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. Владислав III Варненчик през 1444 г. опитва неуспешно да освободи Балканите от турците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
Османско владичество
-
15 век Константин II Асен, въстание на Фружин, походи на Владислав ІІІ Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу поробителите - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война от 1768-74. 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската царква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим І е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски очередяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Трета българска държава
-
Княжество България
-
1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части : „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, а Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър І Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание.
Царство България
-
22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис ІІІ. 1923 свалено е правителството на Александър Стамболийски, диктатура на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 управление на А. Ляпчев. 19 май 1934 военен преврат организиран от „Звено“ и Военния Съюз министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. 1941-43 Втората световна война България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Полша, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис ІІІ; управление на Симеон ІІ с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София. 1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември); 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
Народна република България
-
След Втората световна война България попада в съветската сфера на влияние и през 1946 г. става народна република. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.
Република България
През 1989 г. с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на БКП и Председател на Държавния съвет, се поставя началото на прехода на България от социализъм към пазарна икономика.
България е член на ООН от 14 декември 1955, НАТО от 2 април 2004 година и член на ЕС от 1 януари 2007.
Държавно управление
-
България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Гласува се за списъци от кандидати на партии или коалиции за всеки от 31-те многомандатни избирателни района. За да влезе в Народното събрание, една партия или коалиция трябва да спечели най-малко 4% от гласовете.
Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има вицепрезидент избран заедно с него на изборите.
Административно деление
Карта на областите в България
-
От 1999- та насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-град, Област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от 1987 г. до 1999 г. страната е била разделена на 9 области.
География
-
Природни зони
Гледано от север на юг, страната се разделя на четири природни области, заемащи териториите в посока запад-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.
Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани пред ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 500 м. Предбалканът (с височина до около 1500 м) осъществява прехода към Стара планина (Балкана), която се простира паралелно през страната, от устието на река Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна. Южно от нея е известната Розова долина. От тази планина, достигаща до 2376 м височина, води името си целият полуостров между Черно море и Адриатическо море. На места Стара планина добива карстов характер; характерни за нея са множеството пещери. Въпреки височината, тук липсват типичните за високите планини (над 2000 м)изострени форми. Паралелно на Стара планина на юг се простира по-ниска планинска верига - Средна гора. В ограденото от планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Рила, Люлин, Лозенска планина), в полите на Витоша, на 550 м надморска височина се намира София, столицата на България.
На юг теренът се спуска към Тракийската низина. Тази прекосявана от множество поречия плодородна низина се отваря в посока изток към Черно море. В тази област, разположен на река Марица, се намира вторият по големина град в страната - Пловдив. Низината успява да наложи свой характерен образ, изграден от простиращите се слънчогледови поля и обработваеми площи, заети от зеленчуци и тютюн.
Плажът на с.
Варвара, обл. Бургас, едни от най-чистите води по българското крайбрежие
В Югозападна България се намират високите планини на България. Най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 м) в Рила планина. В непосредствена близост до Рила се намират други две планини - Пирин и Родопите. Те са доста по-недостъпни от Стара планина, през която преминават около 30 прохода. Пирин получава своето име от славянския бог на гръмотевиците Перун, за когото се вярва, че някога е живял по тези земи.
България съдържа античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия.
В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен. Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част.
Кръстопътното географско положение на България се определя от петте трансевропейски коридора между Европа, Азия и
България
