Федерална република Германия (ФРГ) или накратко Германия (на немски 
Bundesrepublik Deutschland) е федерална държава в Западна Европа. Тя граничи със Северно море, Дания и Балтийско море на север, с Полша и Чехия на изток, с Австрия и Швейцария на юг и с Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия на запад.
Столица и седалище на федералното правителството е Берлин. Политическата система е федерална и организирана като парламентарна демокрация: според член 20 на Конституцията Германия е демократична и социална федерална и правова държава. Състои се от 16 суверенни провинции. С повече от 82 милиона жители, Германия е страната с най-многобройно население в Европа след Русия. Германия е сред членовете на ООН, Европейския съюз, НАТО и Г8. Заедно с Франция, Германия е гръбнака на Европейския Съюз.
История
-
Доказателства за хора по земите на днешна Германия има от преди 700 000 години, но едва през 1871 година е създадена национална държава с името „Германия“.
До 6 век сл. Хр. земите са населявани от келтски и германски племена.
Традиционно за дата на основаване на Германия се приема (въпреки че е в известна степен произволно) 2 февруари 962 г., когато Ото I, източнофранкски крал, е коронясан за император в Рим, и с това се дава началото на Свещената римска империя (известна още като Първи немски райх), която въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми просъществува до 1806 г., когато вследствие на Наполеоновите войни се разпада.
Между 1815 и 1871 Германия се състои от многобройни независими държави, 39 от които формират Немския съюз (Deutscher Bund).
Вторият райх, известен още като Германска империя, е създаден на 18 януари 1871 г. във Версай след загубата на Франция във Френско-пруската война. Основна заслуга за това има Ото фон Бисмарк, най-изтъкнатият немски държавник през 19 век. В края на 19 век и в началото на 20 век към немската държава са присъединени колонии в Африка,Азия и Океания.
През 19 век и първата половина на 20 век Франция се възприема от германците за най-големия противник на страната. По време на Първата световна война Германия напада Франция през 1914 година. След първоначалните успехи войната се превръща в бавна битка в окопите, отнемаща многобройни жертви от двете страни. Войната приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е наследена от Ваймарската република.
Според Версайския мирен договор, Германия е лишена от много територии (Елзас и Лотарингия, всички колонии и др.) и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и Световната икономическа криза, водят до развитието на крайно леви и крайно десни политически сили в страната. През 1932 г. националсоциалистите (известни още като нацисти) печелят мнозинство в парламента, а на 30 януари 1933 г. Адолф Хитлер е назначен за канцлер. През 1934 г. Хитлер наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх.
Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).
Опитите на Хитлер да разшири границите на Германия по военен път довеждат до избухването на Втората световна война на 1 септември 1939 г. В началото на войната Германия и нейните съюзници постигат много военни успехи и завладяват обширни територии в Европа, включително част от Съветския съюз. След като Съветският съюз и САЩ обявяват война на Германия настъпва обрат и на 8 май 1945 г., след самоубийството на Хитлер, Германия обявява капитулация.
Окупационните зони в Германия, 1945-1946 г.
През 1949 г. са основани 2 немски държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР). Установената на 23 май 1949 г. Федерална република Германия включва английската, френската и американската окупационна зона, със столица Бон. Тя е обявена за "напълно независима" на 5 май 1955 г. ФРГ първоначално е съставена от 12 провинции (Bundesl?nder), а ГДР от 5 провинции. През 1952 г. провинциите в ГДР са преоразувани в области (Bezirke). През същата година 3 малки провинции във ФРГ – Вюртемберг-Баден, Вюртемберг-Хоенцолерн и Баден се сливат и образуват Баден-Вюртемберг. През 1957 г. Саарланд се присъединява отново към ФРГ и става единадесетата провинция на страната.
След разпадането на Източния блок, ФРГ и ГДР се обединяват през 1990 г. Германия е водещата сила в Европейския съюз. Германия е една от най-активните поддръжнички на въвеждането на единната европейска валута евро, както и на разширяването на Европейския съюз.
Германия е първа икономическа и политическа сила в Европа и трета в света след САЩ и Япония, а по оборот на външната търговия е на първо място (2005).
География
Географско разположение
Германия е разположена в Средна Европа между 47°16'15 и 55°03'33 северна ширина и 5°52'01 и 15°02'37 източна дължина. На север граничи с Дания (дължина на границата 67 км), на североизток с Полша (442км), на изток с Чехия (811км), на югоизток с Австрия (815км; без границата в Бодензее (Bodensee), на юг с Швейцария (316км; с граници на ексклавa Бюзинген (B?singen), но без граници на Бодензее), на югозапад с Франция (448км), на запад с Люксембург (135км) и Белгия (156км) и на северозапад с Холандия (576км). Дължината на границите възлиза общо на 3,757 км. Докато на севрозапад бреговете на Северно море, а на североизток - на Балтийско море образуват естествени държавни граници, на юг Германия има гранична част на Алпите.
Географският център на държавата се намира, според Немския статистически годишник от 2000 год., в малката област Ниидердорла (Niederdorla), в западната погранична част на провинция Тюрингия (Th?ringen), на средата на отсечката между столицата на провинцията Ерфурт (Erfurt) и град Гьотинген (G?ttingen), в провинция Долна Саксония и по-точно - на 51°09'54 северна ширина и 10°27'19 източна дължина. Най-северната точка на Германия се намира на полуостров Еленбоген (Ellenbogen) на Сюлт (Sylt), а най-северната континентална точка е на западното крайбрежие на Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) на Рикелсбюлер Коог (Rickelsb?ller Koog). Най-южната точка образува Халденвангер Ек (Haldenwanger Eck) южно от Оберстдорф (Бавария) (Oberstdorf, Bayern) в Алпите. От Еленбоген до Халденвангер Ек по въздушна линия разстоянието е 886 км.
Най-западната точка в Германия се намира в Северен Рейн-Вестфалия (Nordrhein-Westfalen) недалеч от Изенбрух (най-западното селище на страната) (Isenbruch) , най-източната точка е между Найсеауе-Дешка (най-източното селище) (Nei?eaue-Deschka) и Найсеауе-Центендорф (Nei?eaue-Zentendorf) в завоя на реката Лаузитцер Найсе (Lausitzer Nei?e). от Изенбрух до завоя на Найсе при Центендорф по въздушна линия разстоянието е 636 км.
Местните области се различават предимно в последователността от север към юг, така че областите на юг стават тенденциозно по-високи и по-стръмни. Северните части на Германия, Северонемската низина (Norddeutsche Tiefebene), към която на юг се присъединяват гористите Средни планини (Mittelgebirge)в центъра и южните части на стараната, е формирана основно през ледниковия преиод. В Баден-Вюртемберг, а и особено в Байерн, тези области преминават в сравнително високо разположеното северно алпииско подножие (N?rdliches Alpenvorland), а то от своя страна в Алпите.
Ексклави и анклави
Единственият ексклав на Германия е разположеният на горен Рейн Бюзинген (B?singen), който спада към област Констанц (Konstanz) в Баден-Вюртемберг (Baden-W?rttemberg). Той е с размер 7, 62 км2 и гранично обграден от 3 швейцарски кантони - Шафхаузен (Schaffhausen), Тургау (Thurgau) и Цюрих (Z?rich).
Така наречният функционален анклав Клайнвалзертайл (Kleinwalsertal), който е част от Австрия, може да бъде достигнат по суша и вода само през немската държавна територия.
Климат
Времето в Германия е непостоянно. През лятото може да се наблюдава бърза смяна от слънчево към дъждовно време. Средни температури януари от -4 до -2. Сравнително рядко се наблюдават екстремни условия като суша, торнадо, бури, много ниски или високи температури и т.н. Климатът е умерен, преходен от морски към континентален.
Средни температури за Берлин
| температура |
януари |
февуари |
март |
април |
май |
юни |
юли |
август |
септември |
октомври |
ноември |
декември |
| минимална |
-1° C |
-1° C |
2° C |
5° C |
10° C |
13° C |
15° C |
14° C |
11° C |
7° C |
3° C |
0° C |
| максимална |
3° C |
4° C |
8° C |
14° C |
19° C |
22° C |
24° C |
24° C |
19° C |
14° C |
7° C |
3° C |
Води
През Германия минават някои от основните европейски реки като Рейн, Дунав, Елба, Везер, Майн. Най-голямото езеро е Боденското езеро.
С провинциите Долна Саксония (Niedersachsen) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) Германия граничи на Северно море. То е гранично море с Атлантическия океан. Заедно с Ла Манша южните части на Северно море са най-гъсто изпълнената с движение морска област на земята.
Мекленбург-Предна Померания (Mecklenburg-Vorpommern) и Шлезвиг-Холщайн (Schleswig-Holstein) граничат с Балтийско море, вътрешноконтинентално море, което е свързано със Северно море посредством протока Скагеррак (Skagerrak). Височината на приливите и отливите на Балтийско море е съществено по малка от тази на Северно море.
Немските реки принадлежат към 6 големи речни системи, чиито водосточни области заемат почти цялата площ. Това са Рейн (Rhein), Дунав (Donau), Елба (Elbe), Одер (Oder), Везер (Weser) и Емс (Ems). Най-дълга от тези реки е Дунав; тя е с 2,845 км от сливането си с реките Бригах, Брег и Донауквеле (Donauquelle) в града Донауешинген (Donaueschingen) или с 2,888 км от планинския си извор склоновете на Шварцвалд (Schwarzwald) втората по големина на потока след Волга река в Европа. През Германия протича само една малка част от цялата дължина на реката (647км). Дунав се влива в Черно море.
Флора
Германия се простира от Алпите (най-висока точка: връх Цугшпитце на 2962 м.) на юг до бреговете на Северно и Балтийско море на север в зоната на умерения климатичен пояс затова за нея са характерни широколисни и иглолистни гори. В Централна Германия преобладават гористи планински местности, в Северна Германия са разположени ниски земи, формирани през Ледниковия период (най-ниска точка: Нойендорфер/Вилстермарш на -3,54 м.), сред които е световно известното Люнебургско поле (L?neburger Heide). Широколистните гори се състоят предимно от червенолисти буки.
Фауна
Повечето предствители на местни видове са характерни за умерения климатичен пояс и живеят в широколистните гори. В горите сред много други видове живеят и различни видове златки, елен рогач и благороден елен, сърни, глигани и лисици. Бобрите и видрите се срещат все по-рядко по поречията на реките.
Държавно устройство
-
Административно деление
Административно деление на Германия
-
Германия представлява федерация на 16 Федерални провинции (Bundesl?nder). Две от провинциите (Хамбург и Бремен) представляват свободни градове, а града-провинция Берлин има статут на Федерална столица.
Останалите провинции се разделят на 439 окръга (Kreise) и невключени в окръзи градове (kreisfreie St?dte). Пет от провинциите се делят и на общо 22 административни области (Regierungsbezirk), обединяващи по няколко окръга.
| Провинция |
Столица |
На немски език |
|
| Бавария |
Мюнхен |
Bayern |
M?nchen |
| Баден-Вюртемберг |
Щутгарт |
Baden-W?rttemberg |
Stuttgart |
| Берлин |
— |
Berlin |
— |
| Бранденбург |
Потсдам |
Brandenburg |
Potsdam |
| Бремен |
— |
Bremen |
— |
| Долна Саксония |
Хановер |
Niedersachsen |
Hannover |
| Мекленбург-Предна Померания |
Шверин |
Mecklenburg-Vorpommern |
Schwerin |
| Райнланд-Пфалц |
Майнц |
Rheinland-Pfalz |
Mainz |
| Саарланд |
Саарбрюкен |
Saarland |
Saarbr?cken |
| Саксония |
Дрезден |
Sachsen |
Dresden |
| Саксония-Анхалт |
Магдебург |
Sachsen-Anhalt |
Magdeburg |
| Северен Рейн-Вестфалия |
Дюселдорф |
Nordrhein-Westfalen |
D?sseldorf |
| Тюрингия |
Ерфурт |
Th?ringen |
Erfurt |
| Хамбург |
— |
Hamburg |
— |
| Хесен |
Висбаден |
Hessen |
Wiesbaden |
| Шлезвиг-Холщайн |
Кил |
Schleswig-Holstein |
Kiel |
Партии
Население
-
Петте най-големи града в Германия са: (данни от декември 2005)
1. Берлин с 3,392.425 жители
2. Хамбург с 1,738.483 жители
3. Мюнхен с 1,288.307 жители
4. Кьолн с 975,907 жители
5. Франкфурт на Майн с 651,087 жители
Виж също:Списък на градовете в Германия по население
Петте най-големи метрополиса: (данни от 1. януари 2005)
1. Рейн-Рур (Rhein-Ruhr) с 11,785.196 жители
2. Рейн-Майн (Rhein-Main) с 5,822.383 жители
3. Берлин (Berlin) с 4,262.480 жители
4. Хамбург (Hamburg) с 3,278.635 жители
5. Щутгарт (Stuttgart) с 2,344.989 жители
Етнически групи
Германци - 93,4 %, местни малцинства - 0,3 % и емигранти след Втората световна война - 6,2 % .
Език
-
Официален език на ФРГ е немския. Той принадмежи на германската езикова група. Официален език е на ЕС и ЮНЕСКО, а освен това е един от най-говорените езици в света.
Икономика
-
Основна статия: Икономика на Германия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Брутният вътрешен продукт(БВП) на Германия възлиза на 1936 млрд. USD (2000). Селското стопанство заема 1,2 % от икономиката, промишлеността 30,4 %,а услугите 68,4 %. Стопанствота е висакаразвито. Добиват се въглища, нефт, природен газ, готварска сол, калиеви соли. Развита е и черната и цветна металургия, машиностроителната, нефтохимическата, химическата (Рейн-Вестфалски район; синтетичен каучук), текстилната, кожено-обувната, хранително-вкусовата промишленост. Отглежда се едър рогат добитък, птици, свине, овце. Добива се пшеница, ечемик, овес, ръж, картофи, захарно цвекло. В Германия са посторени 40 826 km жп линии, 656 140 km шосета, 2500 km петролопроводи. Държавата разполага с 6,4 млн. бр.р.т. морски и речен флот, 613 летища (2000).
Главни морски пристанища са Хамбург, Кил, Любек, Росток, Бремен; главни речни пристанища са Дуисбург, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Берлин, Бон, Дрезден.
- Износ: 578 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни стоки, текстил (Франция, Великобритания, Италия, Нидерландия, Бенелюкс, САЩ, Япония).
- Внос: 505 млрд. USD (2000) - машини, транспортни средства, химикали, хранителни продукти, текстил, метали (Франция, Нидерландия, Италия, Великобритания, Бенелюкс, САЩ, Япония).
Данък добавена стойност (ДДС)
Данъкът добавена стойност (ДДС) в Германия бе увеличен от 16% на 19% от 1.01.2007 г.. За определени стоки има и намалена данъчна ставка. За хранителни продукти и учебници ДДС-то възлиза на 7%. От 2005 година правителството обмисля увеличаването на ставката на данъчно облагане, включително и ДДС, както и премахване на преференциалните условия за учебници и определени видове хранителни продукти, които поради високата си цена не могат да бъдат причислени към групата на потребности от първа необходимост.
Култура
-
Основна статия: Култура на Германия
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Германия има значителен принос към световното културно наследство, страната е също така известна като das Land der Dichter und Denker (страната на поети и мислители). В Германия са родени композитори като Бетховен, Бах, Брамс, Шуман и Вагнер; поети като Гьоте, Шилер и Хайне; философи като Кант, Хегел, Маркс, Ницше; теолози като Лутер и Бонхофер; писатели като Хесе и Грас; учени като Айнщайн, Борн, Планк, Хайзенберг, Херц и Бунзен; инженери и изобретатели, сред които Ото, Даймлер, Бенц, Дизел и Линде. Също много художници, например ренесансовият Албрехт Дюрер, сюрреалистът Макс Ернст, експресионистът Франц Марк, концептуалистът Йозеф Бойс и неоекспресионистът Георг Базелиц.
В миналото немският език е бил сред най-говорените езици в Европа и все още е един от най-изучаваните след английски и френски. Много исторически личности, въпреки че не са немци, имат значително влияние върху немската култура. Такива са Волфганг Амадеус Моцарт, Франц Кафка и Коперник.
След 1970 г. немската култура отново се развива с бързи темпове, основно музиката и изобразителното изкуство, и център на това развитие е столицата Берлин. Германия също така е известна с многото си опери.
Празници
В Германия има 9 общоприети празника. Повечето от тях имат християнска основа: Разпети Петък, Велики Понеделник, Възнесение Христово, Петдесетница и Коледа. Празници без религиозна връзка са: Нова година, Денят на труда и Денят на Обединението.
Има и празници, които са действащи само в отделни провинции или региони. В някои по скоро протестански провинции се празнува Денят на Реформацията (31. октомври). В католическите провинции - Тяло Господне и Вси Свеии (1. ноември)
Заедно с всички недели празниците се считат за „дни за почивка от работа и душевно възвишение“ („Tage der Arbeitsruhe und der seelischen Erhebung“.
Общество
Образование
Печата на Хайделбергският университет
Германия има богата история в Образованието. В далечната 1386 година е град Хайделберг е създаден Хайделбергският университет който е най-старият в Германия и един от най-старите в Европа. Но славата на Хайделберг като университетски център е в областта на медицинските и естествените науки. Рядко може да се намери университет, който е дал на света 8 носители на Нобелова награда. Университета има също дълга българска история, обобено в областта на юрудическите науки. Тук са следвали видни български възрожденци и политици като Петър Берон, Васил Радославов или Константин Стоилов
Хайделбергският университет е основан от Рупрехт I, княз на областта Пфалц и от великия херцог Карл-Фридрих от Баден, затова днес носи името на двамата: от латински Ruperto-Carola-Universit?t - Руперто-Карола университет.
Спорт
Германия има големи традиции в почти всички спортни дисциплини, тук спорта като цяло има високо обществено значение. През 2006 година около 27. милиона германци са били организирани в над 89.000 спортни клуба. Германия е на трето място във вечния списък на спечелелите олимпийски медали. По-вечето спотни клубове са обединени в Германския олимпийски спортен клуб (на немски Deutscher Olympischer Sportbund).
Националният отбор по футбол 2006 г.
Най-популярният спорт в Германия е Футбола. Над 6. милиона членове са организирани в над 170. 000 футболни клубове под патронажа на Германския футболен съюз. Страната е била домакин на две световни първенства; през 1974 и през 2006 година. Германия е досега единствения отбор които има европеийски и световни отличия, както при мъжките така и при женските състави.
Големите футболни имена като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, или в по-ново време Лотар Матеус, Андреас Бреме и други, са носели не само успехи на немските клубове, но като треньори начело на чуждестранни клубни и национални отбори (напр. Ото Рехагел, станал с Гърция 2004 Европейски шампион по футбол).
Германската Хандбална Лига се счита за най-добрата в света. Отбори като ФФЛ Гумерсбах, ТХВ Киел, ХСФ Хамбург, СК Магдебург Гладиаторес са доминиращи не само на национално ниво, но и през 2007 година печелаят всички интернационални европейски отличия. Тези успехи се отразяват и на германския мъжки национален отбор по хандбал, които 2007 година стана за трети път световен шампион.
В Германия се провеждат много и различни спортни състезания и турнири. Сред тенис-борбите се нареждат и турнирите за жени в Берлин, Щутгарт и Хамбург. Сред най-добрите тенесисти от близкото минало са Щефи Граф, Борис Бекер и Михаел Щих.
В Спортната дисциплина Хокей на трева мъжкия отбор на Германия е двукратен (2002 и 2006 година) шампион, женския отбор олимпийски шампион от 2004 година.
При моторни спортове, особено във Формула 1 германците играят водеща роля. Братята Ралф и Михаел Шумахер, последния седемкратен шампион, Хайнц-Харалд Френцен; както и малдоците Ник Хайдфелд, Нико Розберг, Себастиан Фетел или Тимо Глок са сред поновите имена които трябва да бъдат споменати.
В Бокса още днес се разказват легендерните битки на Макс Шмелинг или Хенри Маске.
Тимо Болл, играч по тенис на маса, е не само един от най-добрите в света, но и сред малкото европейци в този от китайци и корейци доминиран спорт.
Големи успехи и титли са носели и спортисти и от други видове спорт, като Фехтовка, Кану Каяк, Конен Спорт, Академично гребане, Лека атлетика или Плуване.
При зимните спортове Германия е също една от ведещите нации. При дисциплините Биатлон, Бобслей, Пързаляне с едноместна шейна, Пързаляне с кънки,
Германия
